Гледай видеото
Оригинален текст
Седнала е мома Ангелина в китна момина градина да си бере
жълта ружа, синя теменуга, както брала, тъй заспала, сън сънува.
Че до нея седи лудо младо, по коси я нежно гали
и я подир бяло лице с обич гледа, на ухо и тихо дума.
Припев:
От сън моме спомен няма, време минава,
дай на мене, аз на тебе обич голяма.
От сън моме спомен няма, време минава,
дай да вдигнем двама с тебе сватба голяма.
Светнала се мома Ангелина, светна се, разбуди се, що да види,
лудо младо до нея седеше, истина е, сън не беше, не, не беше.
До нея седеше лудо младо, по коси я нежно гали
и я подир бяло лице с обич гледа, на ухо и тихо дума.
Припев:
Щом те видях моме Ангелино, моето сърце в огън пламна, изгори го,
с мерак ний двама да се вземем, в любов да заживеем и остареем.
Тежка сватба моме ний да вдигнем, руйно вино и ракия
да се леят, цяло село да ни види, да ни види и завиди.
Припев:
