Гледай видеото
Оригинален текст
Марийка ходи за вода, наредена пременена,
с калайдисани харкуни, поде Наньови ша мине.
Наньо на дюген седеше, червено вино даваше,
изкопа жълта ракия, той на Марийка думаше.
Мари Марийо любе ле, дигни очи погледни ме,
дигни очи погледни ме, скърши вежди продумай ми.
Пък Марийка му думаше, стига ма лъга Наньо ле,
стига ма лъга Наньо ле, стига ма лъга и мами.
Яс се научих Наньо ле, че ти си главен за друга,
за друга от друго село, и нея думат Марийка.
