Гледай видеото
Оригинален текст
Станала рано Босилка, станала рано в неделя,
скършила гранка маслина, да мете равни дворове.
Равни дворове метеше, на ясно слънце думаше:
„Слънце ле, слънце юбаво, ти грееш много високо.
Ти грееш много високо, ти гледаш много далеко,
Него ли виде либето, либето ми е в тугина?“
„Видох го, видох Босилке, со другари си седеше,
за тебе дума думаше, да дойде, да се жените.“
