Оригинален текст
Загубих ритъмът на утрешния ден.
Забравих да се слея със росата.
Като скитник от съдбата си сломен,
увяхнах в(ъв) градината с цветята.
Търсих си усмивката зад ъгъла,
която ти ми подаряваш всяка вечер,
но само тъмнина и спомен смугъл,
оставят белег в(ъв) сърцето вечен.
Любов единствено за теб раздадох.
За себе си и късче не оставих.
На демоните любовта ни не предадох.
Какво, кажи ми не направих?!
Загубих ритъмът на твойте стъпки.
Летях от любов в необята.
Сега единствено смразяващи тръпки,
превземат ми бавно душата.