Оригинален текст
Оцеляхме до тука на времето в хищните челюсти.
Но остана последната шеста от живота - почти изживян.
И вървим в пещерата на спомена - лабиринт вкаменелости -
И объркваме всички посоки в този страшен капан.
Всичко вчерашно сякаш ще бъде, всичко утрешно сякаш било е.
А пък днешното губи реалност и превръща се в сън.
Този мирис на късен босилек, този вкус на тръпчиво алое,
този звук от вечерна камбана като ехо от утринен звън.
Бяхме дълго в безопасната сряда... А сега си отиде четвъртък.
Днес е петък - последния ден пред големия съботен скок.
Аз почти съм повярвал, че душите във нас са безсмъртни,
ала как да повярвам, че в неделя ще се срещнем със Бог.
Сякаш друг ни живее живота, ние гледаме - той го подрежда.
Сякаш всичко е видеолента,
виртуален екран,
стар компютърен файл.
Безусловна условност, безутешна утеха, безнадеждна надежда -
във безцелната цел, във безсмъртната смърт,
във безкрайния край.