Оригинален текст
Как да премина планината, издигната в далечината
онази стръмна и огромна, непоклатима планина...
Когато тръгна аз към нея, отстъпва тя към необята,
миражно се отдалечава обвита в сива пелена.
Да можех само да я стигна, бих с нокти по скалите лазил,
през пропастите й да мина - бих бил готов за смъртен скок,
бих в пещерите й замръквал, до кръст в реките й бих газил,
и нощем като вълк бих виел със вълците й навъзбог.
Как да прекрача планината - онази стръмна и огромна
помежду нас - онази всъщност невидимата планина.
От колко време съществува... Не мога даже да си спомня.
През навици, години, хора... През грехове и имена...
Ти чакаш там, зад планината... Но аз не мога да я стигна.
Не виждаш ли, че се задъхвам, все по-отчаян, стар и блед.
Тогава ти тръгни към мене – като в онази стара книга,
напук на мъдростта библейска и притчата за Мохамед.