G.O.A.T.

G.O.A.T.

Думите пиша на сметка за ток, така че не ми обяснявай за твоя хип хоп
и с феята на рапа не ме занимавай, щот аз съм бог.
Давам си живота за тва, освен за трева, освен това,
не ми говори все едно не съм играл винаги за тва, ставай, заминавай!
Още от миналия век тракат касети - не знаеш кво е.
Няма да живея сто години, ама как да го дам, брат, кат си е мое?
Пукам гуми, викам КАТ! Плюя рими като банкомат.
Като имам лайв става пълен край от най-отпред чак до най-отзад.
Ти не си шеф, серем ти на културата, брат, с най-голям кеф.
Да не разделяме лайното от трюфела - е тва е кенеф. Мухъл за лев.
С Амнистия праехме ги криви през миналия век, и оттам нататък.
Истината е, че бяхме хлапета щастливи, те си мислеха, че рапа ше е кратък.
Само че не стана така, и бащата ми подаде ръка
през 1993-та, и после касета, повечето пишлемета искаха тва -
да са чудовища на българския рап, лайвове във всеки град,
хиляди бройки продадени - мечтата живял съм я, брат.

DRS-а после им показа как със един качак на влак убиваме стреса.
Важното е да го правиш чук и напук, без да те ебе дали ще се хареса.
Смотан МС яхна тъмнината и много хора се удавиха във вълната блинг,
един по един загубени във мъглата, като в разказ на Стивън Кинг.
Така де, братче, много съм играл и винаги е било на сериозно.
Променям се - така съм оцелял, музиката ми влиза много мазно.
Изплъзвам се от старата си кожа, иначе умирам. Продължавам да играя, не спирам.
Всеки ден светът се върти около теб и мен и само тва е, в което искам да вибрирам.
От най-обичан станах най-мразен, но флоуа ми остана си заразен.
Няма как да спреш водата - това е от нещата, от които съм създаден.
Желанието ми към теб е само едно - да не гледаме на рапа само със едно око.
Внимание - забит съм в рапа като болт. Моето послание – I’m the G.O.A.T.!