Влез Регистрация

Скрий

Забравена парола

Забравена парола? Въведи твоят e-mail адрес и ще ти изпратим link, с който да създадеш нова парола.

Назад

Затвори
Natasa Theodoridou

Natasa Theodoridou

Anisihos Kairos / Ανήσυχος Καιρός

Гледай видеото

Адреса на видеото във Youtube, Vbox7 или Vimeo

Оригинален текст

Σπάνε καρδιές, σπάνε και ματια τα λόγια που λες
Στ' άδειο στενό την πόρτα μου ανοιξες για το κενό
Κοιτάς τα φωτισμένα τρένα, διαλέγεις ενα, με παρατάς
Η απουσία προδοσία, σαν αδικία, δε μ' αγαπάς

Ένας ανήσυχος καιρός και φίλος μου κι εχθρός σε φύσηξε σε αλλη αγκαλιά
Γιατί να ακούω την καρδιά δεν είμαι εγώ γι' αυτά, ανηκω μια ζωή στη μοναξιά
Ένας ανήσυχος καιρός και φίλος μου κι εχθρός μου θύμισε πως όλα τα μπορώ, κι αν ο θυμός με κυβερνά,
μια μέρα τελικά για αυτό που είσαι θα σε συγχωρώ

Φύλλα ξερά, δέντρα σπασμένα, τα χείλη πικρά
Λόγος λυγμού, το απερίγραπτο του χωρισμού
Κοιτάς τα φωτισμένα τρένα, διαλέγεις ενα, με παρατάς
Η απουσία προδοσία σαν αδικία, δε μ' αγαπάς

Ένας ανήσυχος καιρός και φίλος μου κι εχθρός σε φύσηξε σε αλλη αγκαλιά
Γιατί να ακούω την καρδιά δεν είμαι εγώ για αυτα, ανηκω μια ζωή στη μοναξιά
Ένας ανήσυχος καιρός και φίλος μου κι εχθρός μου θύμισε πως όλα τα μπορω
Κι αν ο θυμός με κυβερνά, μια μέρα τελικά για αυτό που είσαι θα σε συγχωρώ

Λόγος λυγμού, το απερίγραπτο του χωρισμού...

Превод

Счупени сърца, счупени са и очите, и думите, които изрече
С празен тон вратата ми отвори за към празнотата.
Гледаш осветените влакове, избираш един, отказваш се от мен
Липсата ти-предателство, като несправедливост, не ме обичаш

Тревожни времена, и приятел, и враг,издухах те в чужда прегръдка
Защо да слушам сърцата, не съм за това, принадлежа този живот на самотата.
Тревожни времена, и приятел, и враг, напомни ми, че всичко мога, и дори гневът да ме управлява,
един ден, в крайна сметка, ще ти простя за това, което си.

Листа сухи, дърветата-прекършени, устните-горчиви
Смисъла-ридаещ, неописуема е раздялата.
Гледаш осветените влакове, избираш един, отказваш се от мен
Липсата ти-предателство, като несправедливост, не ме обичаш

Тревожни времена, и приятел, и враг,издухах те в чужда прегръдка
Защо да слушам сърцата, не съм за това, принадлежа този живот на самотата.
Тревожни времена, и приятел, и враг, напомни ми, че всичко мога, и дори гневът да ме управлява,
един ден, в крайна сметка, ще ти простя за това, което си.

Смисъла-ридаещ, неописуема е раздялата...

Зареди коментарите

Още текстове от Natasa Theodoridou