Гледай видеото
Оригинален текст
Посвещаваме тази песен на всички загинали български деца,
на техните родители,на техните семейства,на техните близки и приятели.
По този начин искаме да покажем и подкрепата си към българските войници в Ирак.
Припев:
Винаги,завинаги,ще помним малките души,
сърцето боли,но ти ръка протегни.(2)
Сам стоя във стаята шепнейки на колене
в ритъма на вашите тупти и моето сърце.
Вече няма да съм същия,умът ми е отровен,
океянът на страданието, в който плувам е огромен.
Съпричастен към болката на другите.
В душата на всеки се крие малко дете.
О, Господи, обясни ми кажи защо ни ги отне?
Тези малки ангели летят със бели криле.
По моето лице сълза за тях се стича,
трагедията моето сърце на две разсича,
няма кой весело пред блока си да тича,
няма вече кой да иска на мама и татко да прилича.
Душите им са вече част от светлината,
те са навсякъде около нас в небесата.
Какво не бих дала за да мога да спася децата,
бих дал сърцето си за да поправя нещата...
Припев:
Винаги,завинаги,ще помним малките души,
сърцето боли,но ти ръка протегни.(2)
Забиваме това за нашите момчета
във чуждата война,воюващи като чета.
Борят се като лъвове за друга държава
но не съм сигурен,че каузата си заслужава.
Всеки заминава само с мисълта,
че така осигурява своите деца.
Пред очите на смъртта стоят горди
смело се изправят срещу вражеските орди.
Мисълта за семействата им дава сила,
но това,че са далеч,вътрешно ги убива.
Толкова жертви,за толкова малко време-
искам всичко това да зависеше от мене!
Тогава нямаше да има нито един убит.
Тогава всичко щеше да приключи само за миг.
Да бъдете бойци или да бъдете бащи?
Труден избор предоставиха вашите съдби...
Припев:
Винаги,завинаги,ще помним малките души,
сърцето боли,но ти ръка протегни.(2)
Родители плачат със кървави сълзи..
правим това за всички майки и бащи.
Не можем да върнем синове и дъщери.
БЪЛГАРИЯ СЕ ОБЕДИНИ,ТИ РЪКА ПРОТЕГНИ !
Забрави поне за момент всичко друго...
знам че твоето сърце вече бие лудо.
Трябва ли само когато става така да се сещате за българските деца.
Тяхната съдба понякога от нас зависи.
Детето има нужа да му кажеш "Давай ти си!".
Да помагаш в тежките кризи..
Решението не е в чуждестранните визи
НЕ ТРЯБВА ДА БЯГАШ, А ПРОБЛЕМИТЕ ДА РЕШАВАШ!
ВЯРВАЙ В СЕБЕ СИ И ВИНАГИ ЩЕ УСПЯВАШ! ...
На теб оставям да решиш как да постъпиш..
да победиш.. или да отстъпиш!
Припев:
Винаги,завинаги,ще помним малките души,
сърцето боли,но ти ръка протегни.(2)
