Оригинален текст
Всеки ден зорите се повтарят
и всяка вечер залези горят.
Едни очи в гроба се затварят
и тръгват по студения си път.
Капки тропат по ковчега,
заваля, и времето тъжи.
Слънце грееше до вчера,
но днес в скръб се потопи.
Вчера тлееха като звезди,
обсипвайки света с любов.
А сега като тъжни сълзи
угасват в мъртвешки зов.
Капки тропат по ковчега,
заваля, и времето тъжи.
Слънце грееше до вчера,
но днес в скръб се потопи.