Оригинален текст
В огледалото не виждам себе си
а само дим от образи отминали
Не знам сега къде отивам аз
към възход или към фарс
Плача със сълзи от безмълвен страх
и искам аз да се върна назад
Били сме се, но сме се и смели
часовниците ни са сякаш спрели
Може би не ще се видим с вас,
ще се впуснем в живота нов
Но спомените остават живи в нас
спомени за болка и любов
Толкова нощи и толкова дни
какви сме сега, а какви сме били
Бъдещето ни сега е пред нас
но защо усещам само мраз?
Плача със сълзи от безмълвен страх
и искам аз да се върна назад
Били сме се, но сме се и смели
часовниците ни са сякаш спрели
Може би не ще се видим с вас,
ще се впуснем в живота нов
Но спомените остават живи в нас
спомени за болка и любов