Оригинален текст
С гола глава и черен жакет,
бавно, спокойно, върви той зад теб
С пола от коприна и крака в сатен
ходиш и зяпаш като малко дете.
Той се затичва и стига до теб,
опира в тила ти своя пистолет
Обръщаш се бавно, поглеждаш назад -
последният дъжд на белия свят
Сама, в нощта,
вървиш без страх
Но знай, така
излъчваш грях.
Сама жена
вървиш в нощта
но знай, така
си търсиш беля...
Извикваш и стискаш чантата си,
поглеждаш го мръсно със сини очи.
Той ти отвръща с поглед студен,
усмихнат, те пита "Ама, че ден?"
Докосва те нежно и ти шепти:
"Няма смисъл да викаш, тук сме сами! "
В миг ти оставаш без сутиен и пола
и никога веч не ще ходиш сама...
Сама, в нощта,
вървиш без страх
Но знай, така
излъчваш грях.
Сама жена
вървиш в нощта
но знай, така
си търсиш беля...