Оригинален текст
Няма нищо по-страшно от това да си сам. Дори физическата болка не е по-силна от душевната, която изпитваш, когато нямаш никого до себе си. Чернилката, която те опива и мъти главата ти, те кара да смяташ, че всичко е безсмислено. Превръщаш се в призрак на човека, който си в действителност. Играеш роля, която мразиш, но от която имаш нужда, за да защитиш себе си - своето "аз". Нищо обаче не може да ти помогне. Освен може би приятелите. Истинските приятели - тези, които са до теб, когато те е страх, когато си депресиран или в лошо настроение. Тези, които те обичат заради човека в теб и ти прощават всички грешки, защото знаят, че всеки има своите кофти моменти. Така че, отърсете се от гнева, съвестта, страха и болката. Нека чувството "Ноар" не бъде ваше амплоа. Защото животът не се мери с броя вдишвания, а с моментите, които спират дъха.