Гледай видеото
Оригинален текст
Глухо пада сълза в огледалото
и потъва в потайни дълбини.
Аз усещам как пропуква се цялото
и поема към други ширини
Ако можех аз отново да буда с теб
да отпивам сълзите от миглите ти
ала зная, че ти си сякаш от лед
и не мога да вляза в мислите ти
[кажи] Кой открадна те в нощта?
[кажи] Кой отмъкна те от мен?
[кажи] Кой нарисува те сега?
[кажи] Защо пламъкът е още в мен?
[само кажи]
И отново падат есенните листа
изгорели и потънали в мрак
вече някак си сив ми се струва света
и самотата превърна се във враг
Как да пея, щом без глас оставам аз
щом те видя да стоиш сама пред мен
как да мисля, когато те гледам аз
и копнея да си моя някой ден
[кажи] Кой открадна те в нощта?
[кажи] Кой отмъкна те от мен?
[кажи] Кой нарисува те сега?
[кажи] Защо пламъкът е още в мен?
[само кажи]