Как да ...?

F.O :
Чува се душата на поета , вижда се ,но не с очи,
нека да не му личи , увеличи , спим, когато сме будни..
Дреме ни ..Миналото ни ли ни направи съвременни ?
В цялата картина тоя свят е само пиксел,
как да вярваме на новините на Юксел.
Приеха да ме вземат на сериозно чак когато,
песни ни взеха да се взимат припознато.
Нека бъда беден ...според понятието.
Мълчанието е злато.
Демоде ли стана да застанеш зад изпятото ?
в очите ти небе , а погледа ти блато.
А бе , не е любовта ,май .. желанието е сляпо,
някой цял живот ще помнят миналото лято.
Завиждам тайно на небето,
защото знам , че то всичко вижда
и нека да бъде проклето,
за дето мълчи безгрижно.
Не се уплаквам , въобще..Може би даже си завиждам.
Не от миналото , а от бъдещето си се обиждам.
Несигурен бях и с т'ва преживях,
започнах от рафта , сега на тезгях.
Бях и не бях , щях и не щях,
други ще жънат каквото посях.
За тяхната истина нямам вина,
виновен съм само за свойте дела.
Деля ги на два типа хора,
едните ни слушат, а другите МНОГО.
Господи дай ми посока,
нека да бъде висока,
за всичко си има причина,
но трябва да знаете всичко за Бога.
Всичко е нищо за някой,
понякога стига ни само да няма кой.
Където отивам ме чакай ,
но пътя , по който вървя , пак ще е мой.

F.O (х2)
Как да ви повярвам колко чисти са ръцете ви ?
Как да скрия мисли зад усмивка на лицето си ?
След като и мойте са мръсни,
след като и мойте са мръсни...

M.W.P :
Във кал търсим злато , квартал - вечно лято,
със сал по море , далеч от всичко познато.
Целувам ги за последно , преди да ги разплача,
капитан , треньор и рефер , с кой да си играя мача ?
Молим се с ръцете , със които крадем,
падаме на краката , с които бягаме.
И да живеем така , повярвай ми не е проблем,
събуждаме се минута преди да лягаме.

F.O (х2)
Как да ви повярвам колко чисти са ръцете ви ?
Как да скрия мисли зад усмивка на лицето си ?
След като и мойте са мръсни,
след като и мойте са мръсни...

F.O :
А занимейшън не отстъпва, hard-ове натъпква
всяка песен тръпка , всяка нова стъпка.
056 ше се сетиш за нас ,
двама с тетрадка и от Изгрев,Бургас.
За момента съм на мнение , че няма
втора като музиката , жена ми или мама.
И трябва ли да вярвам на сила ,
Понеже на попа му трябва вила ?
Трябва ли да давам рушвети ,
понеже не пия , а пуша сoлети.
Аз вече разбрах , че когато
запиша гласът на сърцето,
наистина мълчанието е злато,
а моята дума безценна.
Зареждаме всичко , което
ги кара да мислят , когато ми слушат парчето.
Нечия злоба загасва , когато момчето порасна,
разпали се в други на бързо, може би, за да се спазва баланса
От ясно по - ясно на горе опасно е ,
всичко е частно , на практика тяхно е .
Има ли смисъл ? Не питам , намирам го сам,
взех си поука и ще ти я дам.
Не съм ти учител , месия , пророк,
но , ако съм прав , нека ти е за урок.
Докторе , няма да намериш диагноза,
симптомите са му за остра лирика и проза.
Някой са на менени , че имам отклонение,
а пък аз просто искам да ме слушат поколения,
и боли ма , дърви , кой е първи или втори..
Пишем ли песни ? Пишем история..!