Гледай видеото
Оригинален текст
Поемам въздух за пореден път пред листа,
привет слюшателю, говори Fo, но не артиста.
Този път е различно, започвам по-откровенно,
и мисля, че е време да ме разбереш!
Душичката не се пере,
и въздуха не се яде.
Не го правя за пълни,
а за вдигнати ръце.
За отворени очи,
не за вкиснато лице.
И една усмивка да е,
но да бъде от сърце!
Дадох време и любов,
смисъл на един живот.
Хиляди страници мъка,
триумф и разкош.
Напуснах дома си, защо?
Стар да търся нов.
Когато всичко е пред мен,
аз имам нужда от едно!
Микрофон, аз хванах точно преди две години,
но от тогава до сега доста път беше изминат.
И без посока и на инат,
рисувах себе си, за да ме има.
Стува ли си питаш,
струва си само ако те бива!
Всеки носи своя кръст, моя е на CD,
думите са нож, нарисувани с моливи.
Ритъма е улица, улица без криви,
песента живот, живота който свири.
Музата не ме напуска,
правя т'ва което чувствам.
Му-зи-ка как с думите рисувам,
днес те гледам от върха,
утре пръст на кода 0,
живота ми това е,
който иска нека чува!
Влече ли ме?!Не направо ме завлича лек,
коренно различен човек, още след първия rec.
Виждах в рима, обвини ме, че повярвах на мечта, а не причина,
начина е отговоря, да не нося въпроси!
Научи ме, да давам когато трябва да прося!
Научи ме, да вярвам когато е толкова просто!
Научи ме, да мълча, когато думите крещят!
И ще научиш, че света ти е далеч от моя свят!
