Гледай видеото
Оригинален текст
Стеснявам кръга в града на греха,
гредите ни стари пропускат дъжда,
градя, не руша, не те карам да страдаш,
запалихме стаята луди и млади.
Молиш ме да показвам аз чувства повече,
щото се чувстваш, че е изкуствено.
Лафове пускам,
да ти говоря нещата красиви, това е изкуството.
Умът ми е мускул.
Помни, имаме памет, но не по желание.
В крайна сметка под камък отиваме,
това е човешко призвание,
до тогава сме на състезание,
до тогава сме на изтезаване.
"Няма да стане" ти казват.
Ела с мен, седни на брега.
Повярвай в мен, ще ти дам света.
Ще ти кажа неговата тайна цена,
от мъдрите хора тя е пазена.
Гледа ни в очите истината.
Ние бягаме от нея, но не можем да се скрием.
Малко са от нас, дето рано го разбират,
че единственият начин сега страха си да надвием,
е да не бягаме от него,
да погребеме своето его.
Виж, щом в една графа съм с тия балъци,
нещо май ще трябва да са промени.
My money long като Яо Мин,
брат, като Шакил и като Къли.
Сега съм на wave-a, греба с две ръце,
ти кот' искаш прави, къдет' искаш ходи.
Ня'а горе-долу, аз съм на топа,
горе качил, това са висоти.
Yeah, от махали, yeah.
От схеми - лъжи, yeah.
От наведени глави, yeah,
са не ми тежи, yeah.
Напреде вървим, а-а-а,
ти да не се притесни, yeah?
Я са оправи, всичко ше са нареди.
К'во са мислят за звезди,
като като влезем стаята - изгасват?
Чисто и просто е казано -
който както, аз не мога да се оплача.
Тея, дет' мразят, не ги мисля,
тея, дето ги чувствам, си ги тача.
Нека да влязат, бе, знам, че искат,
'щото сме на пълна маса.
В края на мача да не обърнем резултата.
Yeah, имам задача,
ама не е свързана с числата, не.
Domo arigato, но познаваме играта,
то, ако трябва,
когат' е писано, ще станат нещата.
Стеснявам кръга в града на греха,
гредите ни стари пропускат дъжда,
градя, не руша, не те карам да страдаш,
запалихме стаята луди и млади,
молиш ме да показвам аз чувства повече,
'щото се чувстваш, че е изкуствено.
Лафове пускам,
да ти говоря нещата красиви, това е изкуството.
Умът ми е мускул.
Помни, имаме памет, но не по желание.
В крайна сметка под камък отиваме,
това е човешко призвание,
до тогава сме на състезание,
до тогава сме на изтезаване.
"Няма да стане" ти казват.
Ела с мен в града на греха,
да видиш какво бе за мен реалността.
Къде съм живял и защо съм такъв,
стена ли истини, дето грешат.
Където за жалост умира детето,
където за радост се ражда мъжът.
Усещам, че трябва онуй да се случи,
така точно що - не мо'а да определя.
