Снощи са турци дойдели

Снощи са турци дойдели,
три турци, трима загърци,
в голямо село Ряхово,
Ряхово и под Ряхово,
те за Илийча питали,
Илийча, селски чорбаджи,
питали и са найдели;
те на Илийча думали:
«Илийчо, селски чорбаджи,
знаеш ли нейди рубиня,
рубиня да са продава,
рубиня да са залага?»
Илийчо дума три турци,
три турци, трима загърци:
«Ази си имам робиня,
робиня да се продава,
робиня да се залага,
ала и скъпа цената —
две крини бели бешлици,
три крини жълти жълтици.»
Пустите турци загърци
много са били проклети —
колкот' поиска Илийчо,
толкова турци дадоха.
Илийчо нищо не рече,
ниско земята погледна,
от кафенето излезе.
Илийчовите другари,
те се Илийчу присмяха:
«Ишалла, Илийчо, машалла
що си булката продаде,
булката, бяла Петранка!
Нали бе булка работна,
работна още имотна.»
Че стана Илийчо, че стана,
право у тях си отиде,
къде кат ходи, все плачи,
от Петранка се потуля
да го не види Петранка,
да го не чуе Петранка.
Че го Петранка видяла
и на Илийча продума:
«Илийчо, селски чорбаджи,
Илийчо, мой стопанино,
що по двор ходиш и плачеш
и сълзи рониш до земя —
дали нямаме да ядем
и на другите да дадем?»
Илийчо дума Петранки:
«Да знаеш, ала не знаеш:
аз те, Петранке, продадох
на трима турци загърци.
Да раниш рано зарана,
огъня да си накладеш,
окачи медник на огън,
децата да си окъпеш,
децата, две близначета.»
Петранка нищо не рече,
рано заранта ранила,
че си огъня наклала,
наклала, вода стоплила,
че си децата окъпа,
децата, две близначета,
окъпа и ги накърми,
жална им песен запея:
«Нани ми, нани, два сина,
два сина, дор два близнака,
туй ще ви й, мама, къпане,
къпане и повиване,
кърмене и приспиване.
Растете и порастете,
добри юнаци станете,
вярна дружина сберете
от седемдесет юнака,
хранени коне купете,
горе в Балкана идете,
питайте и разпитвайте
де има стара робиня,
робиня да се е продала,
продала и заложила
на трима турци загърци.»
Петранкините близнаци
растнали и порастнали,
добри юнаци станали,
врани си коне купили,
тръгнали вредом в селата
дано майка си намерят.
Вървели що са вървели,
минали гора зелена,
настали поле широко,
сред поле — дърво високо,
под дърво — студен кладенец.
Седнали да си починат,
студена вода да пият,
по малко хлебец да хапнат.
Отдолу иде кадъна,
кадъна, баба ханъма,
със бели менци на рамо;
ханъма дума момчета:
«Добър ден, добри юнаци,
откъде, баба, идете,
идете, де отивате?»
Юнаци баба думаха:
«Кадъно, бабо ханъмо,
ние сме, бабо, тръгнали
стара робиня да търсим,
нашата мила майчица.»
Баба юнаци думаше:
«Ази съм стара робиня!»
Че си менците свалила
и си фередже хвърлила
и при юнаци отишла
и на юнаци думала:
«Юнаци, мили мамини,
ази съм вашта майчица!»