Влез Регистрация

Скрий

Забравена парола

Забравена парола? Въведи твоят e-mail адрес и ще ти изпратим link, с който да създадеш нова парола.

Назад

Затвори
Мита Стойчева

Мита Стойчева

Дена из двори ходеше

Гледай видеото

Адреса на видеото във Youtube, Vbox7 или Vimeo

Оригинален текст

Дена из двори ходеше
дребни си сълзи ронеше
и към небето гледаше

В небето грее Зорница
Дена Зорница думаше:
Зорнице, мила сестрице

Зорнице, сестро Зорнице,
ти като рано изгряваш
и като ясно поглеждаш
нагоре, сестро, надолу
Ти не видя ли, Зорнице,
моето либе Никола,
Никола млада войвода
из тая гора зелена
отбор дружина да води
от седемдесет юнака,
от седемдесет и седем
Кажи му, сестро Зорнице,
прави - що прави Никола,
дружина да си разпусне,
на село да се завърне,
право при мене да дойде

Че ми е, сестро, додяло,
додяло и докривяло
дет ма Никола остави
под було и под венчило
самичка самоволничка
сама къщата да редя,
сама из двора да шетам,
сама на нива да ходя,
на нива, още на лозе

Че ми е още додяло,
додяло и докривяло
да ме окайват хората,
хората, сестро - комшии,
хората - мойте роднини
Как ли Никола пожали,
че си Деница остави
под було и под венчило
самичка самоволничка,
хубава, още гиздава
като трендафил в градина

Че ми е още додяло,
додяло и докривяло
от свекър и от свекърва
ниско земята да гледат
под носа си да хортуват*
хортуват, да ми поддумват

Ала ми е сестро, най-много,
най-много, сестро, додяло,
додяло и докривяло
да ме причаква юзбаши*
кога за вода отивам,
отивам и се завръщам
котлите да ми напива,
в очите да ме поглежда
и да ми дума тез думи:

"Дено ле, булка хубава,
хубава, още гиздава,
ти имаш снага фидана,
ти имаш коса коприна,
ти имаш очи череши,
ти имаш вежди гайтани
и лице бяло, червено -
петровка росна ябълка
Нали е язък*, Дено ле,
за твойта хубост и младост
кога си нямаш драговник*"

Мълчи Зорница, не дума,
ала на Дена продума:
Дено ле, хубавелке ле,
хайдушка млада невясто,
снощи си рано огреях,
ясно гората погледнах -
сред гора огън гореше
и до огъня хайдути -
Николовата дружина,
всичките ядат и пият
Никола млада войвода,
той на бял камък седеше,
бял камък, бял самороден
Само Никола не яде,
не яде, още не пие,
често към мене поглежда,
поглежда и ми наръчва:

Зорнице, мила сестрице,
да кажеш, сестро, на Дена,
на мойта булка хубава
Да знае Дена, да знае,
че съм на Дена приготвил
хубаво рухо* хайдушко
и тънка пушка бойлия
и остра сабя френгия
и още чифте пищови

При мене Дена да дойде
на пред дружина да върви
и червен байрак да вее

*хортуват = разговарят
*юзбаши, юзбашия = началник на стотня, капитан
*язък = жалко
*драговник = любовник
*рухо = облекло

народна
Зареди коментарите

Още текстове от Мита Стойчева