Оригинален текст
В отломките на плачещото време
все търсим истините за какво сме тук -
Дали сме чакащо безсмъртието си семе,
или единствено космически боклук.
Над нас всемирът пълен е с загадки
и ребуси със нелогичен край,
а ние пълним с формули тетрадки
с надеждата... септември да е май...
С разчитането на генетичния ни код
приехме, че докрай сме се разкрили,
а всъщност лутаме се сред един живот
понякога останали без сили...
Изглежда пак във друг сме се познали
и този псевдообраз ни харесва.
Залъгваме се, че живеем сред идеали -
Маймуната във нас... глава почесва...
А ние пак се взираме със телескопи
към лавиците галактическа илюзия,
земята пък покриваме с окопи
и дебнем... да убием другия...