Влез Регистрация

Скрий

Забравена парола

Забравена парола? Въведи твоят e-mail адрес и ще ти изпратим link, с който да създадеш нова парола.

Назад

Затвори
Мислителят

Мислителят

В отломките на плачещото време

Адреса на видеото във Youtube, Vbox7 или Vimeo

I forgot how to be myself Read now

Оригинален текст

В отломките на плачещото време
все търсим истините за какво сме тук -
Дали сме чакащо безсмъртието си семе,
или единствено космически боклук.

Над нас всемирът пълен е с загадки
и ребуси със нелогичен край,
а ние пълним с формули тетрадки
с надеждата... септември да е май...

С разчитането на генетичния ни код
приехме, че докрай сме се разкрили,
а всъщност лутаме се сред един живот
понякога останали без сили...

Изглежда пак във друг сме се познали
и този псевдообраз ни харесва.
Залъгваме се, че живеем сред идеали -
Маймуната във нас... глава почесва...

А ние пак се взираме със телескопи
към лавиците галактическа илюзия,
земята пък покриваме с окопи
и дебнем... да убием другия...

Текстът е добавен от Kapitana

рап
Зареди коментарите

Още текстове от Мислителят