Оригинален текст
Косата ми събрала вече скреж
и бръчки по лицето от умора
са скрили в мен сърцето на младеж
все още вярващ във доброто, хора.
Наивността годините не "излекуваха"
макар и след торнада от шамари.
Надеждите ми често пътя губеха,
но пак намирах ги сред чуждите кошмари.
Детето тъпчеха житейските тегоби
и често в мен от болките се криеше,
но място там не се намери за злоба,
а поводи такива много имаше...
И не, че съм идеален, о, не съм,
бодлички имам си и аз на таралеж,
но сред бодличките не скрих отровен трън,
те пазят в мен... сърцето на младеж...