Оригинален текст
Горите са настръхнали космато,
като задника на оня диф примат,
който е наш древен дядо
от един отдавна пукнал свят.
Реките са уринална струя
на божество с простатен дисбаланс,
небето е листо на маракуя,
а слънцето, око извадено, във транс.
Пък планините... циците са те
на травестити, зобещи хормони,
в оковите на птичи гласове
и сред мъгли – разпрани панталони...
И шиба вятърът, като потентен коч,
из урвите – рисунки на касап,
докато времето налива се със скоч
замезвайки си с шиш-кебап.
Картината е фотографски отпечатък
на линиите от средния ми пръст,
и рожба е на консервиран мозък –
Кълна се в дядото... с маймунски гъз!...
(21.06.24)