Оригинален текст
Отсипах от галактиката мляко
в кафето на душевната вселена,
и дрехите от рими си облякох
решен на път далечен да поема.
А Музата подаде ми ръка
и върза ми очите с своя шал,
и аз дори не знам сега
на къде и за какво ли съм тръгнал...
Но нямам и търпение да стигна
до тази цел, каквато и да е...
Ако можех, щях дори да литна,
криле да имах, само не ръце...
О, чудо, аз летя и не желая
отново със крака да крача вече!
Не искам никога да стигна края,
дано е някъде напред, безкрай далече...