Оригинален текст
Гнездо, комин, и тракане на клюнове -
Говорят те на своя си език,
а за недораслите, това са шумове,
но ето, вдъхновяват ме сега за стих...
Те бяха двойка от десетилетия,
но бе искрата жива, като във онази пролет,
когато със сърцето той усети я,
а тя се влюби в лудия му полет...
Отгледаха деца, зарадваха ги внуци,
и често си говорят за това...
И нека казват ми, че те издават само звуци -
Аз чух това във техните слова,
една история, най-нежната, за Любовта!...