Оригинален текст
Забравена Поезията угасна,
не беше нужна в този свят метален.
Стопи се нежна, перлена, прекрасна,
изчезна като дим цигарен.
Но никой никъде не я оплака -
Роботите създават се без чувства...
Единствен се усмихна Мракът
приел във себе си поредното изкуство.
*****
Далеч от тук, в вселена чужда,
едно създание дори и без сърце,
почувства него и изпита нужда
да пише... а пък нямаше ръце...
Тогава спря и без очи проля сълзи,
но те не се стопиха във безгласен вик,
а стана чудо... съществото без очи
със сълзите си... написа стих...
*****
И днес легендата се носи,
като вятър на галактиката из всемира,
и рими сътворява със крачета боси,
които всяка звезда рецитира,
защото ясно е - Поезията не умира!