Оригинален текст
Времето ни намалява
с всеки дъх, със всяка крачка,
а какво зад нас остава?
Ако трупали сме плячка,
но за сметка на човешкото,
каква е ползата от нея
щом се слеем вече с вечното?
Аз, признавам го, копнея,
да ме помнят с доброта.
Може скромно да живея,
но нека е с човещина!