Оригинален текст
Той имаше се за безгрешен -
Откъснал се от земните блага,
живеещ в своя свят далечен,
по цял ден казваше молитвени слова.
За него всеки друг бе прокълнат
със бремето на своята прокоба,
и смяташе, че заслужават ад
живеещите със проблемите си хора...
И срещнеше ли някого случайно
намусено го гледаше, като обречен,
а в себе си се радваше нечуто, тайно,
че той самият ще пребъде в Рая вечен...
А Бог отгоре гледаше го със тъга
(отдавна в него беше неразбран)
и виждаше, как губи той човечността
в един живот... от святост пропилян...