Оригинален текст
По жиците отдавна няма ток.
Увиснали са скъсани, като парцали.
Човекът не прескочи своя срок.
За него и вселената не жали,
защото даже и не забеляза,
кога дошъл е, и кога, заминал.
Историята мъртва никой не разказа
и няма оплаквачки над трупа изстинал...
*****
Една бактерия усмихна се ехидно
решила, че сега ще еволюира.
Съдбата палаво й смигна,
поръча бира, пуканки и се приготви за сеира...