Гледай видеото
Оригинален текст
Когато бях момиче седемнадесетгодишно
с едно момче се срещнахме на люлките през май
отпърво зад върбата той продкрадваше се скришно,
а после залюля ме както бе по обичай
Когато бях момиче седемнадесетгодишно
и хвърлих във реката за наричане венче,
след него мигом хвърли се онуй момче предишно -
свенливото и хубаво, и влюбено момче.
Летеше стръмно люлката и аз летях щастлива
запяха даже клоните на старата върба
Той срещаше въжетата с ръце нетърпеливи
аз щом се мръднах, срещна ме със своята молба
Припев:
Той ме запита, отвърнах със шега,
а чувах обич в неговия глас.
Млади години, да бяхте с мен сега,
друг отговор бих дала вече аз. (х3)
Към миналото, казват, да се връщаш е излишно
в праха на календарите иди, че го търси
но ето че се срещнахме с онуй момче предишно
дори шега си казахме за белите коси
Край нас течеше времето, а ние мълчаливо
се връщахме в несбъднатата наша веселба
И как да срещат тука две ръце нетърпеливи
омръзнали и мен да ме посрещат с молба
Припев: ...
