Влез Регистрация

Скрий

Забравена парола

Забравена парола? Въведи твоят e-mail адрес и ще ти изпратим link, с който да създадеш нова парола.

Назад

Затвори

Гледай видеото

Адреса на видеото във Youtube, Vbox7 или Vimeo

Оригинален текст

Nije ona svesna da je samo broj
ljubi te, a ne zna da si samo moj
zvezde s neba da ti skine, uzalud joj sve
samo bleda senka moja je

Ref.
Ista kosa, iste oci, iste grudi
tvoja nova malena
isto prica, isto hoda, kazu ljudi
izdaleka ista ja
Neka, neka, idi, sa njom srecan budi
kad si tako birao
al' da imas, uzalud se ti ne trudi
sto si sa mnom imao
to neces s njom nikada

Nije ona samo dobar ukus tvoj
ona mi je dokaz da si vecno moj
i svu ljubav ovog sveta moze da ti da
nikad nece biti kao ja

Ref. (x2)
Ista kosa, iste oci, iste grudi
tvoja nova malena
isto prica, isto hoda, kazu ljudi
izdaleka ista ja
Neka, neka, idi, sa njom srecan budi
kad si tako birao
al' da imas, uzalud se ti ne trudi
sto si sa mnom imao
to neces s njom nikada

Текстът е добавен от trendafilov503

Превод

Тя не е ясно, че е само бройка, 
целувате, но не знае да си само мой. 
Звезди с небе ще ти сваля, тя напразно е всичко, 
само бледа сянка моя е.

Същата коса, същите очи, същите гърди, 
това е твоята малка. 
Същата история, ходи по същият начин, 
казват хората, отдалече е същата като мен.
Нека, нека, върви с нея и щастлив бъди, 
когато избра така. 
Но да имаш това, което имаш с мен, 
ти не се безпокой, че със мен си имаш. 
Това няма да го имаш с нея никога. 

Тя не е този само твоят добър вкус, 
тя ми е доказателството да си вечено мой.
И всичката любов на този свят, може да ти даде, 
тя никога няма да бъде като мен. 

Същата коса, същите очи, същите гърди,  
това е твоята малка.  
Същата история, ходи по същият начин,  
казват хората, отдалече е същата като мен. 
Нека, нека, върви с нея и щастлив бъди,  
когато избра така.  
Но да имаш това, което имаш с мен,  
ти не се безпокой, че със мен си имаш.  
Това няма да го имаш с нея никога. 

Преводът е добавен от trendafilov503

Видеото е добавено от trendafilov503

Зареди коментарите

Още текстове от Milica Todorovic