Оригинален текст
Не съм изпял до края песента,
не съм разказал цялото си лято.
По слънцето останаха петна,
дано със лакът ги изтрие някой.
Китарата ми - кой ли я проби?
Вода нахлу в корубата и куха
и бяла кърпа в струните извих -
дано останат пръстите ми сухи.
По дъното ще стигна до брега -
'не е дълбоко' махам отдалече,
а всички много кротко се пекат,
не виждат флага как чернее вече.
Не виждат флага как чернее вече.
И вдетинявам своето лице,
тъй както често свива се юмрука,
седи си мой приятел срещу мен,
въздишаме и гледаме наслука.
По дъното ще стигна до брега -
'не е дълбоко' махам отдалече,
а всички много кротко се пекат,
не виждат флага как чернее вече.
Не виждат флага как чернее вече.
Остана ми една-едничка стръв -
към своята си мъка да доплувам.
Приятеля оставих в кафене,
в което даже нищо се купува.
