Гледай видеото
Оригинален текст
На устните ти плисва
нервни тръпки, ревността.
Усмивката ти еретична
оживява.
Поклон на гордостта ти
ала нужна ли е тя,
когато ме измъчва
без да ме спасява.
Не зная от къде извира
този парещ страх - от грешките.
На всеки
случва се да губи.
И своята самотност
ще избереш пред тях
ако съзнаеш, че е риск
да бъдеш влюбен.
Припев:
Обичам те, дори когато ставаш лош
или накараш ме да се почувствам слаба.
Необходимо ли е да го казвам ден и нощ
да разбереш, че си ми нужен като хляба.
