Оригинален текст
И още дълго стръмния ми вик
по скатовете камъни ще сурва
змията ще прехапе сух език
премазана в ръждясалата урва.
Ще блесне тъмнината отведнъж
и някъде през черните дървета
очи на зверове ще ревнат “Дръж!”
и смърт смълчана в шепите ще шета.
Припев:
Див громил на копита ще кове
тъмницата и някъде по изгрев
една сърна, разкъсана на де
ръждивите чакали ще облизват.
В корубата на гнилото дърво
заклещен яко вятър ще се киска.
Защо на мен си дал един живот,
а нему дал си колкото си искаш?
Припев:
Разгръщам буренясалия скат
и търся свое място за огнище
дано ме види някой в тоя свят,
в който смърт не означава нищо.
