Гледай видеото
Оригинален текст
Ненадейно и остро свирепият вятър забрули
от дърветата капят със стон плодове и листа,
но все още е Юли.
Любима, все още е Юли,
има време до зимата, има време и до есента.
Този вик на сърцето, този зов на душата не чу ли?
Тази тайна аларма при докосване с твоята плът.
Колко много години и ето, отново е Юли,
без надежда за младост, но и още без намек за смърт.
Твойта златна халка тази нощ по гърба ме ожули,
сладка болка от стара, почти неочаквана страст.
Не защото е Юли нали, а защото е Юли
и защото сме още на Юли в могъщата власт.
Не защото е Юли нали, а защото е Юли
и защото сме още на Юли в могъщата власт.
Ние дълго вървим, свойте тежки обувки обули
по горещия пясък на проклетия кратък живот
и отново е Юли.
Любима, отново е Юли,
от сюжета на нашата повест един епизод.
Знам, ще станем един ден на атоми и молекули,
ще се пръснем в пространството
в страшния бял кръстопът.
Затова от сега да си кажем
отново до Юли,
ще се срещнем със теб непременно през Юли отвъд.
Затова от сега да си кажем
отново до Юли,
ще се срещнем със теб непременно през Юли отвъд.
