Оригинален текст
Вятър мята листи пожълтели,
до три лета не сме били в къщи.
Булките се мислят овдовели,
гледат Пирин, пръстите си кършат.
Не додея ли ни път във тъмно,
скръб за рожби ли не ни повея,
да намериш камен да осъмнеш,
камен с главе, търне за постеля.
В къщите протекоха стрехите,
бурен нивите души, войводол
Стреляй горе, стреляй към звездите,
нека паднем честни и свободни.
