Книга със спомени

1. Мой ред е да изкажа какво чувствам,
от болката сама на себе си съчувствам.
Кошмарно е да мислиш за миналите дни,
потънала в разруха сред жалки старини.
Спомени от детството изплуват на брега,
стигат до сърцето, виждам кръв по снега.
Като водопад сълзите ми се стичат,
като ураган през мен минават и се впиват.
Като повредена машина, от която
не масло,а кръв тече със всяка година.
И често от леглото поглеждам небето,
мечтая да тичам волно из полето.
Бащата, някога винаги засмян,
в къщи често прибираше се пиян.
Майката, от болка и мъка състарена,
всяка вечер заспиваше уморена.

Колко много мечти отлетяха.
Колко болка очите ми видяха.
Колко учих, а нищо не зная.
Трябва ли ми удар, за да се осъзная? [x2]

2. Прекарах доста нощи в мислене безсънни,
сякаш пропадах в ями бездънни.
Цял живот, Татко, се борех със света,
цял цивот, за да се измъкна от калта!
За да мога най-накрая гордо да изрека,
твоята обичана дъщеря да се нарека.
Сега си променен, доста озлобен,
сега си сякаш ледено студен.
И от твоето проявено безразличие,
всеки ден се борех за моето отличие!
Имаш две деца, не заслужават това!
Нима за теб сме само част от света ?!
Винаги стараехме се, Татко, за морал,
да сме деца за пример, да сме идеал!
Такива, които всеки родител би мечтал,
но ти не оцени, изглежда, че си ни предал!

Колко много мечти отлетяха.
Колко болка очите ми видяха.
Колко учих, а нищо не зная.
Трябва ли ми удар, за да се осъзная? [x2]

3. Книгата със спомените ми е отворена,
искам да я прелистя или просто да е затворена.
Когато гледам към родители с децата си,
се мъча да си спомня от книгата лицата ви.
Не че лошите от приказката ви наричам,
доста материално сте ми дали, не отричм,
но не се нуждая само от злато и пари,
искам да сте ми и приятели добри.
Всеки ми приказва за някъкъв си смисъл,
а всъщност от сърцето си отдавна ме е отписал.
Книгата с годините е вече пожълтяла,
страниците скъсани, а приказката запустяла.
Не съм дъщерята, за която сте мечтали?
Съжалявам, израстнах по шибаните квартали!
Кофти гледка е, Човече, целия живот.
Дали някога и за мен ще има антидот?

Колко много мечти отлетяха.
Колко болка очите ми видяха.
Колко учих, а нищо не зная.
Трябва ли ми удар, за да се осъзная? [x2]