Гледай видеото
Оригинален текст
Година 1980 съм се родил аз, ебати късмета.
Една студена зима е било, колко време мина?
27 чертички белязани на едно дърво на живота,
ясно издълбани от ноктите ми 27 живи рани.
А ти, чуваш ли ударите на брадвата как се забиват
в корените ми година след година?
И наближава момента, когато дървото ще бъде повалено,
изсушено и пак разграбено на съчки, и в камини изгорено..
Тогава ще усетиш там моя топлота, моя доброта.
Виж на пръсти са хората, които ме разбират
и на пръсти остават хората, кои не ме презират.
Те са моята гордост, моят свят, моята упора,
моята корона напоена с отрова.
Когато гледам назад, живота ми е водопад
в бързеите на река, понесъл съм се, докога?
Хващам се за клон, откършва се, не се предавам
водопада ме повлича, оцелявам, продължавам..
И гледам напред с надежда всичко ще бъде наред.
Реката вече ти не ме изхвърля бряг в пустиня
и миналото в настояще, настоящето е бъдеще, а то е вечната зима..
Един нещастник, записал се на кастинг участие,
препятствие след препятствие сервирано му на маса
безвкусното студено ястие, от което повръщам,
назаде лентата връщам и те прегръщам..
О, Баща ми простих и всяка грешка затрих,
времето лекува всяка шибана рана, макар и заменена с по-голяма такава,
а ти почивай в мир, добрите спомени не ще забравя.
И аз бил съм дете, детето в мене реве,
с ноктите си дере до кръв, която тече.
Къде живота меле превърна малко момче в брутално копеле,
да избягам искам на къде?
Пред мен, зад мен, над мен, под мен,
навсякъде около мен витаят сенки и мечтаят да ме дистанцират, дисциплинират
и следват ме за цел, но нестандартно ме намират и се спират.
Когато гледам назад, живота ми е водопад
в бързеите на река, понесъл съм се, докога?
Хващам се за клон, откършва се, не се предавам
водопада ме повлича, оцелявам, продължавам..
И гледам напред с надежда всичко ще бъде наред.
Реката вече ти не ме изхвърля бряг в пустиня
и миналото в настояще, настоящето е бъдеще, а то е вечната зима..
Къде е смисъла, смисъла е в мисълта,
съвестта да запазиш будна колкото и трудна
картата предначертана и викам мама
"Къде беше, когато имах нужда
и намирах в кучките прегръдката чужда?!"
Злобата се пробужда и всяка топла искрица прокужда.
Отчуждих се от родата ми, не искам децата ми да имат съдбата ми,
как трепери ръката ми, тя сега е над словата ми.
Защото колелото на живота се завъртя и изкрещя.. къде се дяна
и събрани кости,вест от нея после въпрос задавам и не смея да си отговарям.
Тя не е фея, но не я забравям, себе си що наранявам?
Отговори! Кой те защити тогава, кой сгреши, кой ти прости?
Не ме лъжи! Крещи в мене болката, крещи и крещи.
Но къде си ти, кажи ми, от малко пале станала кучка.
Застанала е на гърлото бучка и не мога да я преглътна.
Мътна е водата, нощта изтръпна от вида ѝ.
Съжалявам, скъпа моя, но ще се отдръпна..
Бъди щастлива ти, но мен не ме мисли,
родителите ти ще те напътстват, както преди.
Аз ще се оправя, както винаги го правя.
Сам самичък ще градя, след мене някой ще разваля.
Под дървото на живота безброй гадини ме ядат години след години.
Още притока немой да спрат.
Картата живот, един живот,
листо до листо образували корен на моя род.
Когато гледам назад, живота ми е водопад
в бързеите на река, понесъл съм се, докога?
Хващам се за клон, откършва се, не се предавам
водопада ме повлича, оцелявам, продължавам..
И гледам напред с надежда всичко ще бъде наред.
Реката вече ти не ме изхвърля бряг в пустиня
и миналото в настояще, настоящето е бъдеще, а то е вечната зима.. /х2