Аутро

Дали всичко не е един сън? А ако човек можеше да избира сънищата си,
какво би избрал? А дали не е реалност?
А ако човек можеше да избира реалността си,
какво би избрал? Ти, какво би избрал?

Останах с две цигари и една клечка кибрит
не знам, кое да запаля, цигара или динамит в душата ми скрит
така навит в кълбо от нерви обикаля като колело
по кривите пътеки в мозъчно дерби
Сънувам може би, а сънят в началото е красив
някой чука на вратата ми - кошмара див
влиза нахален, без дори да е поканен
настанява се и почва обяснява се, да пояснява се
Със зла усмивка контролира всяка моя извивка на тялото
поглеждам и виждам, как махалото е спряло
пребледняло, оковано във вериги интриги
изтъкано от корици на овехтели книги
И взимам една, искам да я прочета
а страниците празни, думите им липсват
виждам как сами започват да се изписват
йероглифи разни, не разчитам - трябва ми речник
А той заключен във сандък азбучен, на дъното на океана забучен
плавници обувам, но не мога да плувам
бутилката ми с кислород е пълна с въглерод
поема ли си дъх, ще се превърна във канален плъх
Утешение след земетресение, не мога да открия
стихията да забравА, след като се напия, не става
виждам, ден след ден, края наближава
моя, или общия - не зная, не гадая
Във метафора ще ти го кажа, ние сме шибани канибали
роботизирани, управлявани от зла ръка, разбра ли
а искам да съм оптимист, но не мога
във тревога е поета , а ръката му изписва злоба
Островът на щастието е в приказката неразказана
и всеки я дописва, всеки я разказва, доразказва
наказана заради това, че чиста е била
а сега - опетнена, приказката тя
От острова на щастие, във остров на проклятие
изсъхнали листа прегърнати в изсъхнало обятие
и чакам пролетта, но зима е дошла
с урагани и бури в моята душа, с юргани завит през глава
Ще оцелея ли след тази шибана мана?
унищожила тя, като огън във пещта
всичко на света, всичко на света
О, Боже колко е красив света!