Оригинален текст
Един ден любовта почука на врата ми
От тогава иска baby с теб да е съдбата ми
За да си щастлива аз на всичко бях готов
Само че живота се оказа по суров
Опитвам се да продължа но нещо пак ме връща
Дори във своя сън момчето тебе те прегръща
Протягам ръце към тебе за да ги хванеш
Искам със мен до края ти да останеш
След всички тези мигове прекарани във смях
Защо сега в сърцето твое има само прах
Опитвам се да мисля че вече не боли
Но раната отвътре не престава да кърви
Бих рискувал всичко само за един миг
Да мога да докосвам бавно нежния ти лик
Защо съдбата пожела точно нас да раздели
Истински обичахме се в миналите дни
Всичко свършва щом не си до мене
От болка пак душата ми стене
Кажи ми как да спра своите сълзи
Когато вечно във сърцето ще си ти
Всичко свършва щом не си до мене
От болка пак душата ми стене
Кажи ми как да спра своите сълзи
Когато вечно във сърцето ще си ти
Няма те до мен сега търся те напразно
Във очите мои вече всичко е празно
Не мога аз да спра тези хиляди сълзи
Със тях отидоха си всички сбъднати мечти
Аз ти дадох любовта си ти отне ми радостта
И сега се лутам сам без посока във света
Със какво сгреших защо не ме остави да говоря
Дори да искам вече нямам сили да се боря
Най-ценното изгубих вече нищо не остана
А душата ми отворена е като жива рана
Прости ми за моментите когато съм грешал
Прости ми че не всичко от живота съм ти дал
Думи неизказани чувства не доказани
някак си останахме от болката наказани
Една единствена надежда все още ме крепи
да си спомниш някой ден - в сърцето ми си ти
Всичко свършва щом не си до мене
От болка пак душата ми стене
Кажи ми как да спра своите сълзи
Когато вечно във сърцето ще си ти
Всичко свършва щом не си до мене
От болка пак душата ми стене
Кажи ми как да спра своите сълзи
Когато вечно във сърцето ще си ти