Гледай видеото
Оригинален текст
Звъни се, бързам да отворя, ахвам и врътвам се назад,
в синкавия полумрак на двора стой един познат.(x2)
Един познат, почти забравен, а някога обичан може би
и както често, често става, по други пътища отби.(x2)
Година, две боли сърцето, самотно през ония тъжни дни,
сега минавам и видях че свети, отбил се е и решил да позвъни.(x2)
Разказват че очаквал ме, но премълчава своята вина,
аз тихо казвам "Стига вече", иди си, ти късно позвъни.(x2) (x2)