Гледай видеото
Оригинален текст
Една жена, самота мълчалива подпряла с длан изнурена глава,
завръща спомена когато тя никога не е била сама.
Мечтае тя поне за миг да върне любимият в отминалите дни,
с надеждата че пак ще я прегърне, зове го тя с разплакани очи.
Припев:
С воплите си, о върни се мили, ще си останеш винаги сама,
виж слънцето, виж утрото, цветята и няма да си никога сама.
С воплите си чуй, върни се мили, ще си останеш винаги сама,
виж слънцето, виж утрото, цветята и няма да си никога сама.
Една жена, самота мълчалива подпряла с длан изнурена глава,
завръща спомена когато тя никога не е била сама.
Припев: