Влез Регистрация

Скрий

Забравена парола

Забравена парола? Въведи твоят e-mail адрес и ще ти изпратим link, с който да създадеш нова парола.

Назад

Затвори

Гледай видеото

Адреса на видеото във Youtube, Vbox7 или Vimeo

Оригинален текст

Ти отмина, ти отмина, ти отмина.
Сякаш сън, сякаш сън, сякаш дъжд,
сякаш пролет и есен, и зима...
Твойта сянка над младата ръж се изви
като кърпа синя.
Непрежалена тъжна шега
като яребица се заобажда.
И една ароматна тъга
може лекичко да те възражда.
Аз се спрях, аз се спрях и затворих очи,
за да мога да те преживея.
А душата виновно, виновно мълчи
само вятъра мина през нея.
Само вятърът, вятърът вейне едва,
пиле някакво вън изписука.
Ах каква, ах каква синева, синева
сме забравили някога тука.
Синева, синева, синева.

естрада
Зареди коментарите

Още текстове от Мария Нейкова