Гледай видеото
Оригинален текст
Колко пъти ме заричаш
теб дали обичам?
Ах, нима не ти додеяx аз...
Глупава съм или умна,
ала тази дума да продумам
даже ме е... страх....
Думите са като вятър –
литват над земята.
Не остава нищичко от тях...
Думите са много стари,
всички ги повтарят
и са празни вече разбери.
И аз искам да узнаеш
мойта обич тайна,
дето в дън сърцето ми гори.
Утре като в старо време
за вода студена
аз ще тръгна рано във зори...
Ще изляза аз във коси с румен цвят
във зори чакай ме ти !
Докато навън сънен е този свят
и дори слънцето да спи.
Там поискай ти от мене
и вода студена,
и цвета от моите коси.
И като във стара песен
със водата прясна ще ти дам
и моя цвят красив.
Този цвят е мойта обич,
мойта силна обич.
До сърцето вечно го носи !
Ще изляза аз във коси с румен цвят
във зори чакай ме ти !
Докато навън сънен е този свят
и дори слънцето да спи.
Ha, на, ля, ля, ля, ля,
ля, ля, ля, ля, ля, ля, на...
Ha, на, ля, ля, ля, ля,
и дори слънцето да спи...
За ръка - м. и ар. Тончо Русев, т. Надежда Захариева
Изпълнител: Мария Нейкова
Албум: "За ръка" (1975)
