Гледай видеото
Оригинален текст
По гърба ти се спуска тъгата,
уморена от дългия път.
И се питам дали съм жената,
предизвикала Божия съд.
За да бъда виновна за всичко
мен ми стига това че мълчиш,
но щом станеш ревнив и безумен и див
аз се чудя какво ще спасиш.
Как ти стишкаш със зъби обида
и се вглеждаш в мен както преди
и как вярваш,че аз съм тази,
за която измислял си стих.
Аз си зная как можеш от всичко,
до което докосваш се днес
да направиш сега ти от камък вода
и от птица,даже небеееееее
Припев:
Боже, с колко страх,
Боже, с колко грях
аз пред теб съм днес на колене.
Боже,аз ли бях,
Боже,ти ли бе,
но летях, до мен с един човек.
Как ти стискаш със зъби обида.
Припев:
Боже,с колко страх,
Боже с колко грях,
аз пред теб съм днес на колене
Боже,песни пях,
през сълзи и смях,
до кога, кажи ми до кога ааааа.
