Гледай видеото
Оригинален текст
1.Нежен камбанен звън
буди ме нощем от сън,
виждам ярка звезда,
самотна надежда една.
А вятърът люлки люлее,
рамо до рамо вървим.
Надеждата пътя ни грее
със обич света да спасим.
Припев: Нощем падат звездите,
„Надежда” - пеят очите,
шепнат и тихо се вричат,
защото, защото обичат. /2
2. Ден след ден - кръговрат -
изкачваме стръмна пътека,
и връщане няма назад -
надеждата води човека.
Надежда - едничка трошица
за мокрия гладен врабец.
В надеждата вижда искрица
бездомния тъжен слепец.
Припев: Нощем падат звездите,
„Надежда” - пеят очите,
шепнат и тихо се вричат,
защото, защото обичат. /2
