Гледай видеото
Оригинален текст
Моя дневник гледаш смутен.
Той бе мой другар години дълги.
Ред по ред, ден след ден --
вписвах в него аз.
Миг на радост и смях,
миг на болка, на първа обич --
в него аз събрах.
И сега дори голяма,
пак по навик стар,
знам аз всяка моя драма,
скъп другар е този дневник.
И сега дори голяма,
и дори със теб --
продължавам да си пиша
ред след ред, вече за двама.
Ти не ревнувай от една тетрадка.
Просто вярвай в мен.
Аз съм твоя сега
и с теб ще бъда.
Но ще запазя миговете кратки,
в два-три реда поне.
И при тях някой ден
ще се завърнем.
И сега дори голяма,
пак по навик стар,
знам аз всяка моя драма,
скъп другар е този дневник.
И сега дори голяма,
и дори със теб --
продължавам да си пиша
ред след ред, вече за двама.
А след години, малко побелели --
ще си спомням със теб,
свойта младост, мечти и любовта си.
Ще ни докосне със чувста помъдрели --
онзи спомен добър,
който дневникът стар за нас е пазил.
Ти не ревнувай от една тетрадка.
Просто вярвай в мен.
Аз съм твоя сега
и с теб ще бъда.
Но ще запазя миговете кратки,
в два-три реда поне.
И при тях някой ден
ще се завърнем.
А след години, малко побелели --
ще си спомням със теб,
свойта младост, мечти и любовта си.
Ще ни докосне със чувства помъдрели --
онзи спомен добър,
който дневникът стар за нас е пазил.
Музика и аранжимент Борис Чакъров, текст Иван Тенев.
