Гледай видеото
Оригинален текст
Кой ли днес поканих в моя златен свят?
Сигурно натрапник някой пожелах...
И отново срещи - неумели смешни, - гонят по часовник точно мен
ден след ден.
RF:
Някак исках да избягам,
стига вече със това.
Лудо някой ме пресмята -
чудо съм била.
Кой ли утре ще попита как живях?
Не със думи -
няма смисъл и от тях.
На душите дребни, не аплодисменти,
а вълна от тайни ще даря с лекота.
RF:
Някак исках да избягам,
стига вече със това.
Лудо някой ме пресмята -
чудо съм била.
текст: Радостина Колева
