Дилема

Текст и изпълнение: МЛАДЕН ИВАНОВ
Запис: МАНАТА
Инструментал, аранжимент и обработка: ВЛАДИСЛАВ КЕРАНОВ.

Да го духат всички,
оставям сам в пустинята.
Оставен ли съм от ония тримата ?
-Отца, Синя и Светия Дух !
Прочетох тази книга, но си оставам сух
-жаден за познания и логиката ми говори
-тази книга мани я !
Но душата ми тъй слаба все намира утеха
да се завира в страниците
и да намира смисъл в старата дреха,
а къде е успеха и кои го отнеха ?
За какво ми даде мозък ?
Да го затвориш в главата ми
да се грижи за сетивата ми
да функционира като една добре смазана
машина от машините да внимавам
да не настъпвам върху мините
да вървя по линиите на общоприетото ?
Уморих се от тоя цикъл безкраен
опитал осезаем - чувството петото
и доказах на себе си,
че аз съм човекът във времето,
а времето ни изтича - отредено от семето,
което ти пося и отлетя
да ни гледаш сеира от високо,
а пирамида с окото се лепна на хартийки за водещи хорото
в обществото на злото.
Защото тази система
използва името Ти да ни манипулира.
Затвори ни в безгласни кутийки да ни тиражира
във всяка една шибана точка на този свят -
сътворението твое !
... а всеки претендира с глас крещящ -
-ТОВА ПАРЧЕ ЗЕМЯ Е МОЕ !

И забива знамената в почва напоена с кръв човешка,
а Ти страдаш ли за нас или гледаш ни сеир с насмешка ?
И как да слугувам като не познавам Господаря си
диктувал писания, на народа без познания,
оставил послания и да вярвам ли в тях
в момент на силен страх и отчаяния, а ?

Ти създаде системата или тя създаде теб ?
Не знам, питам си, та аз съм просто човек.
Ти обещаваш ми рая, а трябва ли да трая
системата която ще ми види сметката накрая ?!
Не убивам, не крада, нито лъжа, нито съдя,
всяка лоша мисъл от главата гледам да изпъдя.
Не прелюбодействам, не мразя, а силно обичам,
вземам решения, не спъвам никой...
Пред Тебе коленича тих и спокоен
пред Твоята огромна сила
която през годините така и не демонстрира
статус белязан с жезъл "смирен и спокоен"
ми иде в повече - не съм ти кораб боен,
не съм ти оръжие нито крепост, ни стомана
даде ми Ти глас,
който чувам единствено и само двама
самия аз и моето вътрешно аз, а Ти къде си ?
Така ли се погрижи за нас като се изнесе ?
Създадени по Твоя образ и подобие,
аре Моля Ти са -
Ако това е твоя образ и подобие, що ли ся се отвращавам
като гледам в огледалото и през него
човешкото отвяло от ураган на наш'то его ?
За какво съм тук ?
Да се радвам или да страдам ?
Майната на всичко, пак самичък ще се оправям.
Обичам много болка ? - Засипвай ме с нея
преодолявал съм я някак си и пак ще я преодолея.

Но когато остана сам се обръщам аз пак към Теб.
Дали от кал съм създаден или просто еволюирал човек ?
Едно е сигурно във този свят не знам и аз от кой сътворен,
че човек се ражда, живее и твори за да остави и умира някой ден...

Лицеви Фен Книги:
https://www.facebook.com/manata.keran
https://www.facebook.com/manassey