Каквото е било

някой веднъж беше ми казал
че времето е като чук който винаги е смазвал
пътя е показвал дълъг или кратък
дори в гъстата мъгла служи за проблясък
прайх всяка усмивка на любима
всяка китка на градина всяка путка на богиня
но откакто огъня замина и утихна в пепел
при всяка една възможност прая путка на робиня
добре дошъл ела последвай ме
по пътя крив през лабиринта тъмен
на прав път бил съм кривнал съм
а сега и следвай ме по баира стръмен
и нека смисъла в живота ми да бъде
да ги движа тия всичките и нека мишките
плетът интрижките аз сгъвам книжките
да гледат на гърба на блузата ми нижките
с радиоактивни бивни буча куците им песни
знаеш римите ми винаги са пресни
и ако тряа да съм честен
за всеки бийт тряа да ми давате минимум петстин

каквото е било е било
посоката е винаги нагоре
пътя ми е винаги напред
а зад мене всичко чупи се
няма нищо случайно
ситуаци навързани
как трябва да има и за теб
щом те няма вечно никъде
(х2)

някой веднъж беше ми казал
че с добротата всеки себе си наказвал
себе си лишавал от едно или друго
раздавайки на тях оставаш по бос и от Хюго
кажи звучи ли ти лудо
мисълта ти да е еликсир за тях а душата ти блюдо
кажи звучи ли ти чудо
че да стана егоист е равно на да спра да движа мудно
а живота е такъв че
от добротата се запазва само късче
а аз последно време съм такъв гъз че
избухвам и дори само да ме докоснат с пръстче
нека земята да спре да се върти днес
обръщам гърба си да мигна със очи без
времето мина когато ръката подавах всеки ебавам
ся за тебе пет пари не давам
не забравяй кой ти даваше опора за да дишаш
и помогна да вървиш когато трябваше да тичаш
във въздуха аз съм прашинката която
спира ти дъха когато името ми ти изричаш

каквото е било е било
посоката е винаги нагоре
пътя ми е винаги напред
а зад мене всичко чупи се
няма нищо случайно
ситуаци навързани
как трябва да има и за теб
щом те няма вечно никъде
(х2)

а зад мене всичко чупи се
щом те няма вечно никъде