Вятър

В новия ден да се будим смеем ли
след като в този едвам сме отметнали
пречки надвесени сякаш сме клони изсъхнали
веят ни едничкото слънце отхвърли ни
погребани оставило лампите бледи да греят ни
защото към него ръце сме протегнали
и с погледи ледени очите обичани гледат ни

Крещим, а песен пеем ли,
някой чува ли глас или от шум сме поместени,
Чудя се питам какво има в нас
къде е сега и какво сме усетили

В онези секунди преследвани клети жадувани
сплели ръцете ни два силуета прегърнали вятъра
Слети отмесват часовете ми

Времето стига ли, може ли за малко да не бъда сив
Има ли посока пътя ми, в която да бъда човек
Да е стъпил днес и завинаги да мога да видя света потънал в очите
На сянката слънце да нося във шепи
До там да достигна желя
Простете ми, явно пламъка в мен не угасва (не)
Здраво плаках, докато пораствах и карах напред

Сега звуците загубени в мен дишат,
Как чувам ги пак да се движат
Днес цвят има ли в очите Човек
Когато мислите от себе си не крия

Остави ме във този ден, а когато ме искаш да бъда до теб обещавам ти но не и днес
Днес отплавам далеч с вълните в океана си
И пак парче от всичко нося се страхлив от непознатото пред мен но виждам токова красив е този бряг
Този свят понякога бди над нас слива дъжда с крехката сяка кора в която създаваме храм за душата си
Лети нагоре, лети сега, дори небесата да нямат врати, повтаряй си, когато поискаш да бъде способен и ти

Усмивката ми в този ден, писмо адресирано до нищото е знам, трудно е да дишам, когато имам чувства във излишък
Сърцето прескачава в мечтата ми.
Отката му е просто нужда,
Не ми е чужда и сълзата от която често се събуждам
А буден ли съм ако болка не чувствам?
Никаква на вън не допускам чувства с мен да препускат
Вкусвам как блъскат от вътре на вън да ги пусна

И викат и търсят по име и сякаш вятъра клет го нашепва
Пред теб трепвам в клетка, блед, бледен да гледам през студен прозорец
Ден без теб оставам без криле, полет без небе
Сам крек до мен, оцелява само спомена да гледаме нагоре,
не, без лице, обичам без предел макар и само вятъра да чува ме, когато
моля да не губя теб, да не бъда сам, искам
да броя до пет сякаш и ти си диск??????
Последно парченце лед до теб обичам
Обгърна ме вятъра днес и пак дишам

PS. На няколко места наистина не ги чувам какво говорят, така че преслушвах на няколко пъти, може и да съм уцелил, но приемам критики и поправки.